Годишната инфлация в България за април 2024 г. се сви до 2,5%, като слиза под 3% за пръв път от лятото на 2021 г. Това показват данните спрямо методологията на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) на Евростатданните, разпространени от Института за пазарна икономика.
Близо три години инфлацията в България изпреварваше средната за ЕС. През април 2024 г. инфлацията на годишна база у нас пада под средната за ЕС (2,6%). Отчитайки последните данни за страната, в т.ч. отрицателната месечна инфлация в над половината групи стоки, може да се твърдим, че този продължителен епизод на висока инфлация приключи.
Април е и последният месец, който се взима под внимание за оценка на инфлационния критерий за приемането на еврото. Спадът на годишната инфлация и фактът, че настигнахме средните нива за ЕС обаче не означават, че България ще изпълни критерия и ще получи зелена светлина в предстоящия конвергетен доклад.
Институт за пазарна икономика
Инфлацията у нас се е свила наполовина за година, но цените продължават да растат
Причините са две и са коментирани многократно през последните месеци.
Първата причина е, че оценката на критерия се прави на база на средногодишната инфлация. Тоест отчита се годишната инфлация за период от 12 месеца, а не само за последния месец.
Средногодишната инфлация в България за периода май 2023 - април 2024 г. спрямо периода май 2022 - април 2023 г. е 5,5%. При 4,3% средно за ЕС. Отчитайки, че първата половина на този период годишната инфлация у нас е в рамките на 6-8%, то ще трябва да мине над половин година, за да се изчистят месеците на висока инфлация и средногодишните нива да паднат до 2-3%.
Втората причина е, че критерият се оценява не спрямо средното ниво за ЕС, а на база трите страни с най-добри показатели. В общия случай това са трите страни в ЕС с най-ниска инфлация. По отношение на средногодишната инфлация към април 2024 г. това са Дания (1,2%), Белгия (1,7%) и Финландия (2,2%). Взимайки средното ниво за трите (1,7%) и добавяйки 1,5 процентни пункта се получава инфлационен критерий в размер на 3,2%. Тоест с 2,3 пункта под отчетената средногодишна инфлация за България в размер на 5,5%.
От близо година се говори, че България няма да успее да приеме еврото на 1 януари 2025 г.
Това твърдение стъпваше на натрупването на месеци от оценявания 12-месечен период, в които страната се отклоняваше значително от критерия. В момента е възможно постепенно да влизаме в релси и от април-май 2024 г. да започнем да трупаме месеци на ниска годишна инфлация. Съответно така ще се доближим до изпълнението на критерия.
Тук трябва да отчетем, че гонитбата с трите най-добри примера в рамките на ЕС няма да е лесна. Литва, Дания и Финландия имат нива на годишна инфлация към април 2024 г. в рамките на 0,4-0,6%. Това е с около 2 пункта под годишната инфлация у нас. За да се приближим максимално към критерия, ще трябва да смъкнем инфлацията на нива от около 2%. Въпросът е, на фона на политическата нестабилност у нас, стабилният ръст на заплати и пенсии, нарастващите бюджети разходи и натрупването на хаотични мерки и политики, дали можем да удържим инфлацията в тези граници?
