Бюджетът на съдебната власт наближава 1 милиард евро, но резултатите остават спорни

Висшият съдебен съвет поиска почти 1 милиард евро бюджет за съдебната власт през 2026 г.
За следващите три години се предвижда непрекъснат ръст – 996 млн. евро за 2026 г., 1.04 млрд. евро за 2027 г. и 1.14 млрд. евро за 2028 г. Основната част от средствата са за заплати и възнаграждения.

ВСС предлага 18% увеличение на заплатите на магистратите и служителите, въпреки препоръките на Международния валутен фонд към Министерството на финансите да се ограничи ръстът на възнагражденията в публичния сектор. Законът за съдебната власт обвързва минималната магистратска заплата с удвоената средна заплата в бюджетната сфера, което прави повишението почти автоматично.

Разходите за персонал са най-голямото перо – 836 млн. евро, от които 622 млн. евро са за заплати. Само за бонуси за натовареност са предвидени 42.4 млн. евро, а за нови 152 щатни бройки – 5.8 млн. евро. В същото време системата поддържа над 700 незаети щатни места, сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Средната заплата на магистрат вече достига 8731 лв., а на съдебен служител – 3117 лв., което е два пъти повече от 2022 г. Въпреки това, според ИПИ, високото финансиране не се отразява в по-високо качество на правосъдието. България продължава да е в дъното на класациите за върховенство на закона, редом с Унгария.

Анализаторите предупреждават, че системата не привлича най-добрите юристи и често се компрометира от зависимости и скандали – като случаите с Петьо Петров – Еврото и Мартин Божанов – Нотариуса.

Според ИПИ съдебният бюджет е раздут и несъразмерен спрямо реалния обем работа – броят на приключените дела е с 18% по-нисък от този през 2012 г., докато населението в трудоспособна възраст е намаляло с близо 1 милион души.