Справихме
се с пандемията. България е една от държавите с най-малко смъртни случаи и с едни от най-ниските
проценти
заразени. Разбира се, за близките на починалите тези статистики
нямат значение, но статистиките пишат историята. А от тази история България
излиза с най-ниската заболеваемост в Европейския съюз.
Защо?
Заради ракията? Заради църквата? Заради Щаба?
Правителството,
разбира се, се похвали, че мерките, които е взело са ни спасили. Премиерът ни поздрави, че сме имали рядък шанс, че именно той ни управлява
в такъв момент и поиска да му благодарим. Както се похвали със
заслугите си да
няма бежанци
на територията ни. Въпросът е, че бежанците не искат
да влизат в България, точно както не искат да идват китайски и много други туристи.
Изобщо човекопотока на чужденци през страната ни е
минимален. Просто не искат да идват. Не ги кефи. Страх ги е, мизерно им е, не
ги привличаме, имаме лош имидж. Вероятно това е една от
основните причини за толкова слабото разнасяне на вируса. Точно както това е и
причината за липсата на бежанци. Страх ги е, мизерно им е и не ги привличаме.
Въпреки, че бягат от война. С две думи най-големият ни бич – мизерията и лошия
имидж се оказаха нашият най-голям плюс в борбата срещу вируса.
Не, че не си мием ръцете, напротив! Българите сме много
добри в дезинфекцията. Освен вътрешно дезинфекциране с ракия, ние можем и да
си мием ръцете отлично. Мием си ръцете със
съседите, с шефовете. Мили сме си ръцете с гърци, с турци и сърби. Непрекъснато си мием
ръцете със Съветския съюз, с Европейския съюз. Българският сапун е толкова
добър в традициите си, че вероятно още Пилат Понтийски си е мил ръцете с
него. Много обичаме да си измиваме ръцете и с Алеко Костантиновия Бай Ганьо и
крилатата му фраза "и едните, и другите са маскари". Реплика, която
ни освобождава от всякаква отговорност, защото явно от нас нищо не зависи. А
после си мием ръцете с управляващите и с тези които са ги
избрали вместо нас, защото ние "няма да им стъпим да им гласуваме",
ще крием данъци защото
"не съм гласувал за тия, че да им пълня гушите“ и няма да дупчим
билетче, щото "всички така правят". А когато стане крайно наложително
нещо да се промени, да се действа, да се говори на висок глас, да запретнем ръкави и да се изцапаме, ние ще отидем да си измием ръцете. Не се
притеснявайте, ръцете на повечето от вас са идеално чисти. Просто никога не са
били цапани. И май това е по-страшната пандемия. Пандемията на чистите ръце.
Защото както знаем, че "преклонена главица - сабя не сече“,
така вече се научихме и че чисти ръце "опраскване" не ги хваща.
Мийте си ръцете, приятели, просто не се страхувайте, от време
на време да си ги изцапате!
