След бързото превземане на властта от талибаните, което те описват като възстановено "Ислямски емирство на Афганистан", опасенията за връщане на определен вид ислямистка идеология накараха голям брой афганистанци да избягат или да се опасяват за живота си.
Талибаните бяха известни с репресивната си власт. Те управляваха Афганистан от 1996 до 2001 г., след което бяха изтласкани от американски и британски войски. При управлението на талибаните религиозните малцинства и други мюсюлмани, които не споделят фундаменталисткото им разбиране за исляма, не бяха толерирани. Талибаните строго ограничаваха и правата на жените и момичетата.
Като учени, които проучват етно-религиозните конфликти в Южна Азия, изследвахме произхода на религиозните вярвания на талибаните. Корените на тази идеология - Деобанди ислям (бел. ред. - по името на град Деобанд) - могат да бъдат проследени до колониална Индия от XIX век.
Талибаните официално предупредиха работещите жени да си останат у дома
Колониализъм и ислям
Деобанди се появява в Индия през 1867 г. - около 10 години след голямо индийско националистическо въстание срещу управлението на британската Източноиндийска компания.
Двама мюсюлмански духовници, Маулана Мохамед Касим Нанаутави и Маулана Рашид Мохамед Гангохи, стоят зад създаването на школата Деобанди. Тяхната цел е била да възпитат мюсюлманската младеж в една авторитарна, строга и примитивна визия за исляма.
В основата си деобанди ислямът е антиколониално движение, целящо да съживи исляма.
Тази школа на ислямската мисъл има много специално разбиране за вярата. Деобанди се придържа към ортодоксалния ислямизъм, настоявайки, че следването към сунитския ислямски закон, или шариата, е пътят към спасението. В него се настоява за възраждането на ислямските практики от VII век - времето на пророка Мохамед. Школата поддържа идеята за глобален джихад като свещен дълг за защита на мюсюлманите по целия свят и се противопоставя на всякакви неислямски идеи.Първото медресе (верско училище) за възпитание на мюсюлманската младеж в традицията на Деобанди е създадено в северната част на Индия в днешния щат Утар Прадеш в края на XIX век.
Училищната система Деобанди се разпространява през следващите няколко десетилетия и привлича мюсюлманска младеж в различни части на индийския субконтинент. Например традицията Деобанди се превърна в най-популярната школа на ислямската мисъл сред пущуните, етническа група в район от двете страни на афганистанско-пакистанската граница.
Лидерите на тази общност изиграха важна роля за установяването и разширяването на учебната програма и традицията на Деобанди в "пущунския пояс" отвъд линията "Дюранд" (колониалната граница, разделяща Британска Индия от Афганистан).
Финансиране и набиране на ученици
След като през 1947 г. Британска Индия е разделена между Индия и Пакистан, много видни ислямски учени от Деобанди мигрират в Пакистан, създавайки голям брой медресета. С обявяването на независимостта на Индия и Пакистан тази школа насочва цялото си внимание към обучението на учениците във фундаменталистка ислямска традиция.
В годините и десетилетията след независимостта на Пакистан Деобанди медресетата се разпространяват в Пакистан и една от основните причини за политическата им активност става отношението на Индия към мюсюлманите в контролираната от Индия част на Джаму и Кашмир.Според една оценка до 1967 г. в света са съществували 8 хиляди училища на Деобанди и хиляди възпитаници на движението главно в Индия, Пакистан, Бангладеш, Афганистан и Малайзия.
Отначало медресетата Деобанди са с лошо финансиране. Събитието, което значително стимулира нарастването на броя на записаните за обучение в тях, е съветското нашествие в Афганистан през 1979 г.
Скритото участие на ЦРУ във войната подхранва ислямската борба и помага за организирането и сплотяването на съпротивително движение, съставено предимно от пламенни религиозни бойци. Значителен брой от тези афганистански бойци са излезли от медресетата Деобанди - особено пущууните, които играят водеща роля в съпротивата.
По това време медресетата Деобанди получават финансова помощ. Тази помощ, както пише изследователят Томас Хегхамър, идва главно чрез американски долари, предназначени за помощ за Пакистан, но и от средства от Саудитска Арабия.
Саудитските лидери всъщност използват влиянието на парите си, за да прокарат собствената си интерпретация на исляма - уахабизма - в Деобанди медресетата. Уахабизмът е дълбоко консервативна форма на исляма, която вярва в буквалното тълкуване на Корана. Това е моментът, в който медресетата Деобанди се отдалечават от религиозните си корени.
Роднински връзки
След съветското нашествие в Афганистан през 1979 г. милиони афганистански бежанци на няколко вълни се приютяват в Пакистан, особено в пущунския му пояс. Заради желанието си да постигане на стратегическо присъствие в Афганистан Пакистан активно набира млади мъже в бежански лагери, като ги надъхва допълнително с религиозен плам за борба със Съветите.
Изгонени от домовете си в Афганистан, лишените от власт млади афганистанци започват да си оправят положението в бежанските лагери, отчасти поради връзки на етническа принадлежност като пущуни. Въвлечени в офанзива на религиозна основа срещу онези, които смятат за неверници или чуждестранни окупатори, те се превръщат в новобранци за антисъветската кауза.Много от ключовите лидери и бойци на талибаните, включително молла Омар, основателят на движението, са учили в Деобанди семинариите в Афганистан и Пакистан.
“Бадри 313”: елитната бойна единица и основно оръжие на талибаните
След гражданската война
След като Съветите се изтеглят от Афганистан през 1989 г., бойците продължават да се ползват от подкрепата на пакистанските сили за сигурност и на частни лица за финансова помощ.
Когато в Афганистан избухва гражданска война през 1992 г., различни фракции на антисъветската съпротива се включват в борбата за за власт. Сред тях беше Северният съюз, група, която Индия и Русия подкрепяха. Негов ръководител беше етнически таджик Ахмед Шах Масуд, който се съпротивляваше на талибаните и придоби почти митичен статут като лидер.
Въпреки това, както пише изследователят Лари П. Гудсън, с решаващата и съществена помощ на пакистанската система за сигурност талибаните излизат победители и завземат властта през 1996 г.
След като идват на власт, те налагат на страната своята отличителна версия на исляма, който вече бе далеч от нейните религиозни корени в колониална Индия.
Източник: "Дневник"
