Седми поредни предсрочни парламентарни избори. За последните три години. Въпреки че 50-ият парламент беше цирк, а предстоящият вот ще е доста хаотичен, изборът, който стои пред нас е ясен - искаме ли държавата да продължи да се управлява от Пеевски и приближените му, или имаме по-различно виждане за бъдещето?
Общо 33 партии и коалиции са регистрирани за участие в изборите, но опциите на практика далеч не са много.
Българската политика като сапунен сериал (Коментарът на “Господарите”)
ГЕРБ и Пеевски - скритата или не толкова скрита връзка
Това, което разбрахме от последните няколко властови врътки е, че ГЕРБ-СДС не може да управлява сам, но не може и официално да признае за близостта си с Пеевски, защото това би означавало самоубийство. Затова при тях виждаме една “тиха коалиция”. Да сте чували от Борисов каквото и да е по адрес на Пеевски? Едва ли и ще чуете, както отбеляза наскоро доц. Георги Лозанов.
ГЕРБ-СДС са във фаза на изчакване, а ротационните избори изглежда, че ги уреждат. Все пак на дует "БориПееви" им е много по-удобно да управляват през служебно правителство, вместо директно да поемат гнева на народа.
От другата страна стои антиутопията на г-н Магнитски, която, според нас, няма как да бъде постигната. Не защото не сме способни на самоунищожение. Напротив. Но кабинетът Пеевски е равнозначен на тоталното овладяване на държавата, крах на институциите и капитулиране на Конституцията.
Доказателствата за това са отдавна пред очите ни.
Видяхме как той беше реабилитиран от партия, която впоследствие узурпира. След това използва подчинените органи, за да отсече главата на вожда, като му вземе сараите и ТЕЦ-а. Накрая, изяждайки тялото му, Пеевски успя да легитимира новия Франкенщайн под обърканото око на ВАС и ЦИК. Които, поради някаква причина, дариха името „ДПС“ на него вместо на Доган.
Междувременно бившият вътрешен министър Калин Стоянов влезе в редиците на новото ДПС, а Атанас Илков продължи неговия завет с работата покрай схемите за купуване на гласове.
(Тук е моментът да напомним, че в момента тече и една процедурка за избор на главен прокурор)
„Предизборната кампания“ на Пеевски не действа по много по-различен начин. Институциите са използвани за потъпкване на свободното слово, гонения на кметове и поддръжници на Доган и организация на избирателни акции срещу купения вот. Докато самият той купува гласове, както наскоро се изпусна един от водачите му на листа.
И това са неща от последните няколко месеца. Сетете се каква дейност извира от Пеевски в последните няколко години. Запитайте се защо това са 7-и избори за толкова кратко време. Защо политическата и институционална кризи се задълбочават. И след това се замислете какво ще се случи ако Пеевски управлява начело с Борисов.
Алтернативата на ПП-ДБ
Целта на ПП-ДБ е ясна. Коалицията се нуждае от мнозинство в НС, с което да изключи Пеевски от процеса на взимане на решения. Но идеята ѝ за технократичен кабинет с "равноотдалечен" премиер не звучи убедително, тъй като продължава да зависи от ГЕРБ-СДС. Особено след капана на „сглобката“ и провала на премиерската ротация.
В началото ПП твърдеше, че е готова за битка, но се оказа твърде боса и неопитна за българската действителност и не успя да се противопостави на калната вълна, която я заля. ДБ също не успя да помогне.
Провалът на кабинета на Кирил Петков с вота на недоверие в 47-ото Народно събрание показа това. Оттогава голяма част от електората ѝ не може да се примири и с факта, че групата клекна и сама подложи глава на Борисов. В последната сглобка единственият печеливш се оказа Пеевски, а контрата остана именно в ПП-ДБ. Борисов също се изложи, но някак успя да мине между капките и да си измие ръцете.
Така илиза, че в отчаяната си битка с Борисов, ПП-ДБ изпраха и Пеевски, и Борисов.
В момента коалицията е политически немощна и се намира във вакуум. Затова предстоящите избори са толкова важни за нея. Шансът да постигне нещо е сега, докато ДПС-тата водят война за гласове. Ако Промяната иска да продължи, ще трябва да възстанови доверието на хората и да бъде последователна в поставените си приоритети. Дали обаче това изобщо е възможно след “сглобката”? По-скоро не. И така надеждите на истинската демократична общност в България, че има свой представител с реални шансове за власт изглеждат все по-трудни за реализиране.
Агентите на Хаоса
В последния парламент станахме свидетели и на масово отцепничество на депутати.
Катаклизмите във „Величие“, БСП и ДПС родиха множество бездомни народни представители, като в даден момент групата на независимите беше трета политическа сила. В същото време видяхме как от развалините се надигнаха глупости като "МЕЧ" и други абсурдни кандидати за власт.
Най-нелепите имена на партии и коалиции в предстоящите избори (видео)
В настоящата политическа реалност такъв солиден контингент е способен да поднесе изненади на изборите и затова трябва да се внимава кой на къде се е насочил.
От друга страна главният играч, който печели от целия този вулканичен хаос, е "Възраждане". Доверието към партията нараства, с което заплашва да стане една от основните политически сили в 51-ото Народно събрание. На изборите през юли месец Костадинов и сие спечелиха 14%.
С разцепването на ДПС, погрома на "Величие", краха на БСП, падението на ГЕРБ-СДС и импотентността на ПП-ДБ, "Възраждане" ще се възползва от ситуацията и ще издърпа напред като черна дупка без мисъл и логика.
И споменавайки хаос и липса на логика, ИТН също присъства на изборите. Дълго време Тошко Йорданов показваше в парламента странно фетишистко желание да се коалира с „Възраждане“. Отскоро обаче виждаме как Пеевски си го прегръща като отроче, а малкият Тошко грее ли грее, усещайки се овластен и окрилен от осанката на Големия.
Изглежда, че в негово лице ИТН преживява криза на идентичността и търси смисъл на съществуване. В партията толкова са го закъсали, че сам Слави Трифонов идва да спаси положението като водач на листа в София. И понеже те самите са убедени, че ще бъдат “незаобиколим фактор” на следващите избори, вероятно ще ги видим в ролята на новия “златен пръст” - също като “Атака” на Волен Сидеров преди десетилетие.
Равносметката
Това е ситуацията, в която се намираме. Изправени сме пред избор, от който не можем да се измъкнем, дори да не гласуваме. Партия „Не подкрепям никого“ може да се окаже ключова за влизането на някои партии в парламента, тъй като на предстоящия вот се борим за всеки процент и всеки глас е критичен. Така рискуваме отново да вкараме хора със спорен интелект и още по-спорен управленчески капацитет в парламента.
Ако не успеем, алтернативата са поредните нови избори. А цената на едни избори е колкото на една детска болница - каквато, между другото, отдавна трябваше да се построи. Но вместо това се построиха кюлчета, палати край езера и морета, проститутки, дрога и яхти. Пак е нещо - само не и за народа, който сам си е виновен.
Негласуването дава още по-голям шанс на мафията да управлява. Мафията, която сега купува гласове по-активно отвсякога. Припомняме ви обаче защо купуването на гласове може да се блокира само и единствено с висока избирателна активност:
Сигнализирайте ни за всякакви нарушения и опити вотът да бъде повлиян!
