Тръмп блокира издаването на студентски визи

Администрацията на президентa на САЩ Доналд Тръмп е наредила на дипломатическите мисии в чужбина да прекратят насрочването на нови интервюта за издаване на студентски визи и визи за обмен (типове F, M и J). Това става ясно от вътрешен документ на Държавния департамент, с който разполага агенция "Ройтерс".

Документът, подписан от държавния секретар Марко Рубио, предвижда също така разширяване на проверките на кандидатите чрез анализ на техните профили в социалните мрежи. Тези мерки са част от по-широка инициатива на администрацията на Тръмп да затегне имиграционната политика и да увеличи броя на депортациите.

Официално, проверката на социални мрежи цели да идентифицира заплахи за националната сигурност. На практика обаче, според "Ройтерс", политиката е насочена и към студенти, които изразяват критика към Израел или показват подкрепа за палестинската кауза. Представители на администрацията дори стигат дотам да твърдят, че подобни изяви могат да се разглеждат като подкрепа за терористични организации като "Хамас" и да представляват заплаха за външната политика на САЩ.

Критиците на мярката остро възразяват срещу тази логика, като я определят като атака срещу свободата на словото и правото на политическо изразяване, гарантирани от Първата поправка на американската конституция. Те подчертават, че университетите — включително и водещи институции като Харвард — могат да бъдат лишени от правото да приемат чуждестранни студенти на база политически критерии.

Интересен е и международният отзвук. България, например, е засегната пряко — 20 български студенти, приети в Харвард, попадат в списъка на застрашените от новите рестрикции.

Въпреки това, част от вече насрочените интервюта ще бъдат проведени по действащите указания, но нови насрочвания се преустановяват, докато не бъдат приети новите правила.

Коментарът на "Господарите"

Мерките на администрацията на Тръмп за спиране на студентските визи и за засилване на мониторинга върху социалните мрежи не са просто административна процедура — те носят дълбоки последици както за индивидуалните права, така и за глобалното академично сътрудничество.

На първо място, правото на свободно изразяване, залегнало в Първата поправка на американската конституция, се поставя под съмнение. Свързването на критика към конкретна държава – в случая Израел – с „подкрепа за тероризъм“, създава опасен прецедент. Това е не просто ограничаване на словото, а политическо профилиране, което би било неприемливо в демократична държава.

На второ място, университетите, особено престижни институции като Харвард, MIT, Станфорд, рискуват да загубят международни таланти. Със затварянето на вратите за чуждестранни студенти, които често внасят ценен академичен, културен и икономически принос, САЩ губят част от глобалното си лидерство в сферата на висшето образование.

Трето, подобни рестрикции изпращат тревожен сигнал към целия свят – че образованието и научната мобилност могат да бъдат използвани като оръжие в идеологически битки. Това подкопава дългогодишния имидж на САЩ като страна, която защитава академичната свобода и привлича млади умове от всички континенти.

Въпросът, който остава, е: колко далеч може да стигне една политика по сигурността, преди да се превърне в инструмент за цензура и изключване?