Защо е толкова трудно да се предвиди земетресение?
Къщи се срутиха и сгради се сринаха за секунди след земетресението с магнитуд 7,8 по Рихтер, което удари Турция и Сирия рано сутринта в понеделник, пише The Washington Post. Ужасът от почти мигновеното разрушение повдига въпроса: Защо никой не е знаел, че земетресението идва?
Българин споделя за преживяното след ужаса в Турция (видео)
Отговорът е труден. Способността да се предвиди къде и кога ще се случи земетресение е убягвала на учените от години. Земетресенията представляват почти половината от всички смъртни случаи от природни бедствия за почти две десетилетия, според Световната здравна организация.
Много геолози казват, че е почти невъзможно да се предвиди перфектно земетресение. Най-вече поради изключителната сложност на анализа на цялата кора на планетата. Други казват, че набор от нови технологии - включително изкуствен интелект, който може да помогне за по-бързи и по-точни прогнози, и смартфони, които могат незабавно да изпращат сигнали и да предупреждават хората да намерят подслон - могат да помогнат за спасяването на животи.
БЧК стартира кампания в помощ на Турция
Но дори и най-обещаващите усилия предлагат само секунди, или в някои редки случаи минути, предварително известяване. А това затруднява навременната евакуация.
Бъдеще, в което технологиите по-прецизно предвиждат местоположението, времето и силата на земетресението, изглежда години далеч, смятат експерти.
„Земетресението се случва много, много бързо“. Това казва Кристин Гуле, директор на Научния център за земетресения към Геоложката служба на САЩ (USGS). „Честно е да се каже, че в този момент изобщо не сме в състояние да предсказваме земетресения.“
Движенията на плочите, които са в основата на земетресенията, се случват бавно. А разкъсванията често се случват внезапно, създавайки земетресения, които сеят хаос. Големите земетресения, като това в Хаити през 2010 г., идват като изненада. За да предотвратят неправилни предположения, геолозите са започнали да се съсредоточават върху вероятността от земетресение, вместо да се опитват да прогнозират отделни събития.
Учените използват геоложки измервания, данни от сеизмологични машини и исторически записи. Идеята им е да подчертаят зони, които са изложени на риск от земетресение. И след това използват статистически модели, за да оценят вероятността такова да се случи в бъдеще.
Но за разлика от прогнозата за времето - която е подобрена чрез изчислителна мощност, математически модели и появата на дронове и сателити - качеството на прогнозата за земетресения изостава.
През последния половин век учените се опитаха да предскажат земетресения с помощта на няколко метода и не успяха.
През 70-те и 80-те години на миналия век изследователите се заеха да намерят сигнали, които биха могли да предшестват земетресения. Те са разглеждали смесица от сигнали като поведение на животните, емисии на радон и електромагнитни сигнали. Понякога резултатите показват закономерности, но никой не е достатъчно надежден, за да отговаря на научната оценка. Това отбелязяа Джон Ръндъл, професор по физика и геология в Калифорнийския университет в Дейвис.
През 80-те години на миналия век учените по земетресенията посочиха, че сегмент от разлома Сан Андреас близо до Паркфийлд, Калифорния, е закъснял за земетресение. И анализираха множество исторически данни, за да го предскажат. Те решиха, че земетресението ще удари до 1993 г., но това не се случи до 2004 г., когато то премина през централна Калифорния без предупреждение.
Това беше "вид смъртен звън" за прогнозиране на земетресение, посочва Ръндъл. Това подтикна много учени да се съсредоточат повече върху статистически модели и оценки на вероятността, а не върху метеорологична прогноза.
Но с напредването на технологиите се развиха системи за ранно предупреждение за земетресения.
Тези мрежи използват сеизмологични машини за откриване и анализ на трусове - и се включват в система, която изпраща известия до хората няколко секунди преди земетресението да удари.
ShakeAlert, система, създадена от USGS, може да изпрати известие до телефона на човек. Както и да му даде приблизително 20 секунди до една минута предварително известие преди земетресение.
Технологията извлича данни от сензорите на полевата станция на USGS, които измерват интензивността на треперенето на земята. Когато дадена станция засече земетресение, компютрите могат да изчислят данните от станцията и да предскажат в рамките на пет секунди къде ще отиде трусът.
След това клетъчните оператори могат да издават предупреждения на потребителите в потенциалната зона. Системата работи, защото интернет и клетъчните сигнали се разпространяват със скоростта на светлината, която е много по-бърза от бавното темпо, с което земетресните вълни преминават през скала.
Но предоставянето на хедс-ъп информация за повече от няколко секунди е много трудно, смятат множество експерти. Прецизното прогнозиране би изисквало обширно картографиране и анализ на земната кора, включително маркиране на всяка точка на напрежение, за да се проследи внимателно кои от тях може да са близо до разкъсване.
Има и елемент на произволност, когато се случи земетресение, защото може да няма никакви предупредителни знаци.
Дори и технологията да е обещаваща, много учени се страхуват, че даден продукт ще бъде пуснат на пазара по-рано без стриктно тестване и ще се провали. Това прави хората по-малко убедени в технологията.
„Фалшивите аларми са почти по-лоши от правилните прогнози“, коментира Ръндъл. „Защото тогава хората губят вяра в системата.“
Изследователите се обръщат и към изкуствения интелект, използвайки софтуер за машинно обучение, който поглъща големи количества данни и забелязва модели. Надеждата, казват експерти, е софтуерът бързо да анализира повече данни, отколкото хората могат, за да им помогне да разберат по-добре какво предшества земетресенията. Така те ще могат да забележат повече предупредителни знаци.
Например, някои разработват „модели за прогнозиране на момента“, вдъхновени от това как Федералният резерв прогнозира здравето на американската икономика. Учените предоставят на моделите за машинно обучение множество данни, от сеизмологични показания до радарни данни за това как земната повърхност се деформира.
Но дори и технологията да бъде усвоена, тя едва ли ще бъде невероятно прецизна.
Нещо по-подробно би било малко вероятно, тъй като количеството налични данни за минали земетресения все още липсва.
„Данните за земетресенията станаха автоматизирани и цифрови едва през последните 25 или 30 години“, изтъква Рандъл. „Така че работим с данни, които са били доста непълни преди това време.“
Появиха се и алтернативни теории за прогнозиране на земетресения, но много от тях трябва да се разглеждат скептично, е мнението на учените.
Един противоречив метод разчита на изучаване на подреждането на планетите. Изследовател от Холандия стана вайръл в Twitter в понеделник, след като привидно използва този метод, за да предскаже точно подробностите за земетресението в Турция няколко дни предварително.
Гуле посочва, че има всякакви необосновани и непроучени методи за прогнозиране на земетресения. И добавя, че ако тези резултати се анализират за дълъг период от време, няма реален елемент на предвидимост, който да се задържи.
„Не познавам някой, който да е правил надеждни прогнози многократно“, изтъква експертът. „Ако това беше толкова лесно, щяхме да го направим.“
