Шведският учен Сванте Паябо спечели Нобеловата награда за физиология или медицина за своите открития "относно геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция". Неговият труд доведе до създаването на изцяло нова научна дисциплина - палеогеномика.
Европейският парламент номинира Зеленски за Нобелова награда за мир
"Като разкрива генетични различия, които отличават всички живи хора от изчезнали хоминини, неговите открития осигуряват основата за изследване на това, което ни прави уникални хора", се каза в представянето му.
Wikipedia
Призванието е едно от най-престижните в научния свят.
То се присъжда от Нобеловата асамблея на шведския институт Каролинска. Тя е на стойност 10 милиона шведски крони (916 804 евро). Това е първата от тазгодишните награди.
ПЕН центърът предложи Георги Господинов за Нобелова награда
Паябо в роден в Стокхолм през 1955 г. в семейство на химици. Баща му Суне Бергстрьом също е един от носителите на престижната награда отново за физиология или медицина през 1982 г. Той я споделя с Бенгт Самюелсон и Джон Вейн.
В момента Паябо работи за Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг (и е негов основател през 1999 г.) и в Института за наука и технологии на Окинава в Япония.
iStock
Доналд Тръмп смята, че заслужава Нобелова награда "за много неща"
"Чрез своите уникални изследвания Сванте Пяабо постигна нещо на пръв поглед невъзможно: секвениране генома на неандерталеца, изчезнал предшественик на днешните хора. Той също направи сензационното откритие на неизвестен досега хоминин, известен като Денисов човек. Важно е, че Паябо също установи, че генният трансфер е настъпил от тези вече изчезнали хоминини към Homo sapiens след миграцията от Африка преди около 70 000 години. Този древен поток от гени към днешните хора има физиологично значение днес. Например засягайки как имунната ни система реагира на инфекции", заяви връчващият наградата.
Източник: Reuters
Видео: Sharjah24 News
