"Учи мама, за да не работиш" - едва 7% от учащите у нас работят, показват данни, разпространени от Евростат за 2022 година. Не е ясно колко от тях биха работили и активно си търсят място, затова социолозите ги поставят в графа "безработни". Но е ясно, че 92.6% попадат в категорията "извън работната сила". Данните са извадка от голямото проучване на работната сила в ЕС (EU-LFS). То се прави всяка година на четиримесечия и обхваща всички 27 държави в Европейския съюз плюс Исландия, Швейцария и Норвегия. Сред тези 30 държави България с по-лоши показатели са Унгария, Словакия и Румъния.
Средно за ЕС работещи са 25% от учещите млади хора. 3% са безработни и 72% са не си търсят работа и са извън работната сила.
Проучването обхваща младите европейци на възраст между 15 и 29 години. Групата умишлено е разширена с пет години над определението на ООН за млади хора - 15-24-годишни. "Младост", според ООН е периодът на преход от зависимостта на детството към независимостта на възрастните. Долната граница е определена заради момента, в който приключва задължителният етап от образованието и може да се намери първата работа. "Евростат" представя и данните за групата на възраст 15-34 години. Така има по-добра картина за прехода от образованието към пазара на труда.
Ученето продължава през целия живот, но знае ли българинът това? (Коментарът на „Господарите“)
България е много далеч от останалите държави в ЕС
Динамиката на този преход е много различна сред държавите от ЕС. Влияние оказват фактори като националната образователна система, наличието на обучение за умения, характеристиките на трудовия пазар и културни фактори от типа на това, че в едни общества порасналите тийнейджъри трябва да започват отрано да си изкарват хляба, а в други господства правило, че "те са деца, за да работят".
- Нидерландия изпъква със 73% работещи младежи по време а обучението им. Следват Дания (52%) и Германия (45%). В другия край са Румъния (2%), Словакия (5%) и Унгария (6%).
- Швеция е страната с най-голям дял "безработни" (т.е. търсещи си работа) - 13%, следвана от Финландия (7%) и Нидерландия (6%). В шест държави от Източна и Централна Европа този дял е под 1%: Унгария, Чехия, Румъния, Хърватия, Полша и Литва. В данните за България изрично се казва, че на информацията за "безработните" учещи не може да се има достатъчно доверие.
Авторите на проучването оформят шест групи държави според това колко от учещите младежи си търсят работа и колко учат и работят в същото време. България е в първата група с много малко такива млади хора.
"За страните от тази група припокриването между работната сила и образованието е много малко. Това може да се случи, ако младите хора първо завършват обучението си, преди да потърсят първа работа, както и ако има само няколко качествени работни места за студенти на непълно работно време."
В Румъния, Словакия, Унгария, България, Чехия и Полша тази категория може да са и онези, които напускат обучението и започват работа или които не могат да дадат приоритет на образованието пред заетостта, тъй като трябва да си изкарват прехраната.
"Обърнете внимание, че за страните в тази група нивото на младежката безработица може да е високо дори ако абсолютният брой на младежката без работа е нисък, като причината е много малък пазар на труда за младите хора", допълват авторите.
В извадка от проучването за 2022 г. са показани и разликите по полов признак, от които се вижда, че учещите момичета са повече от момчетата, като това е особено видимо при 20-24-годишните (54% срещу 45%).
Жените са и с по-голяма вероятност да останат извън пазара на труда и на образователния сектор, като това правило е в сила за всяка от възрастовите групи на младите. Разликата се откроява най-вече при 25-29-годишните (15% срещу 7% от младите мъже).
Коментарът на "Господарите"
"Учи мама, за да не работиш". Така пазарът на труда в някакъв момент се залива с млади хора без опит и без трудова етика, които "за тези пари няма да им работят". Самочувствието им расте, обратно пропорционално на уменията. В следващи проучвания ги виждаме като възрастните, най-дълго от цяла Европа живеещи при родителите си. После тези родители се чудят къде точно са сбъркали. А всъщност грешката е направена, когато отрочетата им са били на 15-16. Вместо да ги научат да работят, за да разберат стойността на парите, те са ги учили... че винаги ще работят вместо тях. И така масово пораснали деца не оценяват нито стойността на финансовите средства, нито на труда като цяло.
Крайно време е като общество да пораснем. Да осъзнаем, че децата също растат и в един момент е нормално да започнат да помагат на семейния бюджет. И тук не говорим за експлоатация, а за работа, която да им е от полза без да пречи на учебните ангажименти.
Според вас на каква възраст трябва да се започне работа? Пишете в коментарите.
