История от миналото показва, че шеф на българския футбол е влязъл в затвора през 80-те. Димитър Николов, който е свален от влак на връщане от Франция. И как легендата Иван Вуцов отървава арест разказва Club Z.
Как българският футбол стигна дъното? (инфографика)
Футболът винаги е бил инструмент в ръцете на политическата класа в България. Използван, реформиран, закриван, носен като брошка, когато е имал успех. Високосната 2024 г. се очертава да е много интересна и наситена и за спорта - Летни олимпийски игри, Европейско по футбол… А на местна почва - конгрес на Българския футболен съюз, на който може би ще се смени властта. A може и да не се смени. Каквото и да стане, се очертават съдебни саги. Че ще се дриблира с топката по етажите на властта е повече от ясно - така, както винаги е било.
Покрай пролетния конгрес, сега по проекта "100 въпроса за тоталитарната държава" ви разказваме история от миналото на българския футбол, когато го командваше една партия и една власт. Нямаше опозиция, но имаше големи интереси. Това са времената, в които ЦСКА и “Левски” бяха силни и могъщи. И не само те, разбира се. В България живееха над 8 милиона души, имаше доста повече хора в малките градове и села, стадионите бяха пълни, а за всеки по-голям град беше въпрос на чест да има силен футбол. Разбирай, отбор в А група. Евентуално и национали.
Ако въпросният край имаше представители в ЦК на БКП и Политбюро, всичко ставаше много по-лесно. И футболът беше една от най-честите причини другарите по висините да се карат и да си въртят интриги.
Историята на Димитър Николов
Знаете ли, че има разследван, хванат за злоупотреби, осъден и вкаран в затвора шеф на Българската федерация по футбол (БФФ), преименувана на Български футболен съюз през 1985 г.? Това е Димитър Николов, известен в онези времена и като Мобуту. Някой е провидял прилика с диктатора Мобуту Сесе Секо, управлявал Демократична република Конго в периода 1965-1997 г.
По-възрастните ни читатели (или информиралите се) може да си спомнят неговата история, за която са използвани като източници книги и материали на журналистите Станил Йотов, Теодор Борисов и Виктор Игнатов. И най-вече на бившия шеф на шесто управление на ДС Димитър Иванов.
Димитър Николов и избран за председател на БФФ през 1982 г. на мястото на Крум Василчев, към когото е бил прикрепен като негов заместник. И двамата са типичните за онези времена апаратчици от безкрейните структури на БКП. Николов имал опит като шеф на леката атлетика.
Черните каси
Финансовите злоупотреби във футбола, в това число т.нар. черни каси с нерегламентирано заплащане на футболисти и треньори, са били практика много преди Николов, но той и още двама служители на БФФ единствени плащат цената. Това са шефът на международния отдел на федерацията Дочо Нанов и друг служител - Атанас Хаджийски.
Те разработват схема при турнетата и мачовете на националните отбори в чужбина, както и с визити на чуждестранни тимове за лагери и подготовка в България. Отклоняват пари към собствените си джобове, като е ставало дума за суми от порядъка на няколкостотин долара на пътуване. Твърди се, че може би най-големият единичен удар е осъществен през 1982 г., когато националите гостуват в Швейцария. Уговорката била домакините да поемат всички разходи на селекцията ни, но в последния момент БФФ извадила пари заради непредвидена ситуация.
Швейцарците си удържали на думата и възстановили сумата с превод в местна банка - 34 344 франка. Николов обаче не информирал никого за това. Освен своите “бизнес партньори” Нанов и Хаджийски. Босът изчакал една година, за да бъде случаят забравен и командировал Дочо Нанов под фалшиф предлог в Германия, за да изтегли и донесе парите.
Известни далавери
Димитър Николов обаче е бил следен поне от две години и някои от далаверите му са били известни на Държавна сигурност. За това свидетелства в мемоарите си Димитър Иванов.
А футболният функционер на практика сам се превръща в жертвен агнец при гостуване във “Всяка неделя” на 26 юни 1983 г. За това пък преди три години си спомни Кеворк Кеворкян покрай излизането на книгата “Тайната история на българския футбол” на Станил Йотов.
На въпросната дата Кеворкян “пече на бавен огън” Николов с въпроси за недъзите на българския футбол. На въпрос “откъде идват парите за черните каси във футбола, другарю Николов?”, апаратчикът отговаря: “Най-често от окръжните и районните комитети на партията.”
За който не знае, някога “Всяка неделя” беше най-високата медийна и обществена трибуна в държавата. А главата на Димитър Николов окончателно "пада" покрай знаков за българския футбол мач. В последния кръг на сезон 1983/1984 г. играят ЦСКА и “Левски”. Двубоят решава шампионската титла, равен стига на “червените”, само победа устройва “сините”, които са в серия от поредни победи над вечния съперник. Вече са спечелили Купите на България и на Съветската армия.
Подкупване
Залогът е огромен, така заради битките по върховете на Политбюро се решава да бъде ангажиран съдия от чужбина. Това е популярният германец Дитер Паули. “Левски” печели с 3:1. “Червените” имат претенции към рефера.
В следващите дни един от големите покровители на ЦСКА най-високо в държавата Милко Белев иска да “коли и беси”. Шефове на армейския клуб му показват запис от банкет, даден в чест на Дитер Паули в Боровец, с твърденията, че германецът (от ФРГ, не от ГДР) бил подкупен от другия лагер.
Дни по-късно Димитър Николов заминава на Европейското във Франция, придружен от Дочо Нанов. С влак. Двамата прилагат финансовата си схема и за това пътуване. На връщане шефът на БФФ е свален от влака на гара Драгоман и задържан. Заедно с него и Нанов. Стига се обаче до куриоз. Изпратеният екип някак пропуснал международника, дали от незнание или в суматохата, не е много ясно. Та той тичал на гарата зад милиционерите, извеждащи Николов, и викал: “Другари, а мен?!”
Открити суми
В кабинета на началника са открити доста солидните за онези времена 70 000 долара - в дипломатическо куфарче. При обиск в дома на Нанов - над 13 хиляди долара и 5000 швейцарски франка. И двамата представили много интересни теории за произхода на парите.
Мубуту е осъден на 18 години затвор, “твърде сурова” присъда, според Димитър Иванов. Впоследствие тя е намалена на 12 г., като Николов излежава половината от нея. Присъдата на Нанов е за 13 г., а на Хаджийски за 7, като те също излизат по-рано на свобода заради добро поведение. Димитър Николов умира през 1996 г. след продължително боледуване, като в последните години от живота си издава книга, в която описва партийните намеси и влияния в любимата игра. В следващи публикации ще ви разкажем и за тях.
Основните обвинения срещу Николов са, освен са посочените по-горе злоупотреби, също за уреждане на мачове и отклоняване на суми от трансфери на българи в чужбина. Това бяха първите позволени от тогавашната власт заминавания на гурбет на наши футболисти.
Из мемоарите на Иванов
А в мемоарите на Димитър Иванов можем да прочетем и за това как е била издадена заповед и за арест на Иван Вуцов, но така и не била осъществена. И той е бил разследван за сходни провинения, а бившето висше ченге твърди, че “имали железни доказателства срещу него”. Той уверявал в това заместник-началника на ДС ген. Боян Велинов.
През 1984 г. Вуцов е селекционер на националния отбор, който е на турне в Южна Америка. Арест на едно от големите имена на “Левски” и родния футбол е готвен при кацането на отбора на летище София. Освен голямо име и много влиятелен човек обаче, Вуцата (наричан по-късно и Вуйчо Ваньо) е бил майор в ДС, имал е на разположение служебна кола, привилегии и… влиятелни покровители.
Пет минути преди екипът да тръгне за летището, Велинов вика при себе си Димитър Иванов и му заявява, че заповедта за задържане на Иван Вуцов е отменена, да разпуска екипа. От по-високо място - министър на вътрешните работи (Димитър Стоянов) и други министри.
Години по-късно Иван Вуцов беше най-влиятелният човек в българския футбол, след като приключи с треньорството. Той беше изпълнителен директор по времето на Иван Славков и решаваше всички най-важни въпроси, а пред кабинета му на “Кърниградска”, където тогава се помещаваше БФС, беше панаир. Спечели няколко конгреса - за да дойде Батето на власт, а след това и на няколко пъти да удържи пред вечната футболна опозиция.
Тези спомени от миналото ни карат да се замислим дали биха могли да станат част от настоящето и бъдещето ни. Някак необходимо е и сега ръководството на БФС да понесе последствията си, нали? Време е за промяна!
