Равносметката за 2022 г. и уроците, които тя ни донесе

Равносметката за 2022 г. и уроците, които тя ни донесе - вижте отговорите на тези въпроси от редица български общественици, философи, писатели, политолози и социолози в поредицата на "Дневник".

Равносметката за 2022 г. - година, белязана от война и разруха, както и разрастването и задълбочаването на няколко кризи във вътрешен план

Тази година бе белязана от нова война на територията на Европа, конфликт, невиждан от десетилетия мир на континента. 2022 година бе белязана и от ядрените заплахи на един диктатор, неговото произволство, причинило смъртта на хиляди души, и затягането на бримката на руския режим около гърлата на гражданите на Руската федерация. Макар кризата, предизвикана от COVID-19 пандемията, да изглеждаше почти преодоляна, новата криза не изчака и ни застигна ненадейно - енергийната криза, предизвикана от войната в Украйна и тежките зависимости на ЕС от руския газ и нефт. Политическата криза също изглежда се разраства и задълбочава - отново сме в спиралата на изборите след като редовния кабинет бе свален с вот на недоверие и отново сме управлявани от служебен кабинет на президента с неосъществни реформи, от които зависи финансирането ни по Националния план за възстановяване и устойчивост за следващото десетилетие.

Прочетете равносметката за 2022 г. от гледните точки на Ивайло Дичев, Радослав Бимбалов, Добромир Живков, Боряна Димитрова, Евгений Дайнов, Иво Инджов, Евгений Кънев, Асен Асенов, Калоян Велчев, Деян Кюранов, Владимир Левчев, Красен Станчев, Наталия Киселова и Валентина Василева - Филаделфевс. Вижте някои от техните отговори:

Потвърди ли се някое от Вашите очаквания за 2022 г.?

Радослав Бимбалов: За съжаление, преди година по това време изпитвах недоволство към 2021, а сега към 2022 тая нескрита неприязън. Тя се срина още в началото си, с вероломното нахлуване на руската армия в Украйна. Продължи с много смърт, отблъскващо безсмислена. Но още по-трайният кошмар, в който заживяхме сякаш, е сривът на човечността.

Валентина Василева - Филаделфевс: Да. Икономическата криза не бе толкова голяма, колкото се опитваха да ни уплашат. Политическата беше по-сериозна, отколкото очаквах.

Асен Асенов: Разрухата в сектор Култура след пандемията.

Можеше ли да се предвиди войната в Украйна?

Калоян Велчев: За мнозина експерти войната в Украйна е факт от анексията на Крим насам. В този смисъл събитията от 24 февруари 2022 г. не бяха начало на войната, а ескалация, нов етап от нея. Грозен етап, който се надявам да бележи края на ерата Путин.

Евгений Кънев: Да, от тези, които познават руската история и начина на съществуване на империята. Но понеже повечето европейски политици, свикнали от десетилетия с военния щит на САЩ, приемаха мира и европейската сигурност за даденост - пак бяха изненадани от Путин.

Евгений Дайнов: От години беше очевидно, че предстои второ (т.е. след 2014 г.) военно усилие на Русия в Украина. Никой не успя да предвиди мащаба: че Русия ще се опита да изтрие Украина и украинците от лицето на земята.

Как бихте обобщили тази пълна със сътресения година, в която неведнъж чухме заплахата за ядрени удари и отказ за Шенген?

Добромир Живков:  Година на окончателно сбогуване с илюзиите, че придържането към базисните човешки ценности и демокрацията са устойчиво самовъзпроизвеждащи се, а най-вече, че псевдоалтернативите ще приемат да се конкурират в една честна игра. Период, в който уплътняваме разбирането си за понятието отговорност в най-различни аспекти, но също така и време, в което всекидневно виждаме човека едновременно в проявления на порива му към извисяване и в бездушно варварство.

Доц. Иво Инджов: За първи път след Втората световна война на територията на Европа има мащабен военен конфликт. Сякаш се връщаме в несигурността и обречеността на 30-те години на миналия век. 2022 г. окончателно реабилитира "историята". "Краят" й според Фукуяма беше настъпил през 1989 г. с рухването на комунистическите режими и триумфът на либералната демокрация, респективно пазарната икономика в световен мащаб. Още през 2001 г. обаче се видя, че "сблъсъкът на цивилизациите" на Хънтингтън е повече от реален, световната финансова криза от 2008 г. разкри неизлечимата болест на неолибералния капитализъм, а ковид пандемията 2000-2021 г. реабилитира, поне частично, ролята на държавата. На този глобален фон "шенгенската" драма на България не е чак толкова голяма. Но ако иска да бъде третирана като равна в ЕС, София най-сетне трябва да си напише домашното.

Защо не пуснаха България в Шенген?

Годината, събрана в една дума?

Радослав Бимбалов: Разделение. Но не по някаква измислена географска или политическа ос, а разделение на биологичния ни вид. Хомо Сапиенс означава "разумен човек". За съжаление, мнозина човеци загубиха разума си, опасявам се, че при някои е окончателно.

Боряна Димитрова: Криза.

Добромир Живков: Не мисля, че ще успея в една, но може би в две: война - отговорност.

Доц. Иво Инджов: Прощъпулник. Специално що се отнася до България. Макар и трудно, "промяната" започна в края на 2021 г. и даде признаци, че постепенно може да се разгърне. През лятото на т.г. обаче статуквото взе частичен реванш и сега ситуацията изглежда патова. Време е за ре-старт на промяната.

Евгений Кънев: Неопределеност. Неопределеност за изхода на войната, за дългосрочното единство на ЕС, за геополитическия избор на България.

Калоян Велчев: "МАКЕДОНИЯЯ" би казал Слави Трифонов, но опасявам се, вече няма кой да го чуе. "Криза" - би казал президентът Радев и, опасявам се, твърде много хора ще го чуят. "Посредници" - биха казали от ГЕРБ и, опасявам се, няма да спрат да го повтарят, докато не започнем да ги чуваме. При цялото това истерично надвикване бих казал, че с една дума можем да опишем годината като какофония.

Кои са важните уроци на 2022 г., с които трябва да продължим?

Валентина Василева - Филаделфевс: Най-важният урок е, че няма такъв компромис, който да може да превърне злото в добро или да отнеме от неговата сила. Всеки компромис със злото е подарено време, в което това зло да укрепва. 2022 г. доказа за пореден път, че мирът, демокрацията и солидарността не са даденост и никога няма да се превърнат в устойчиви явления. Те съществуват само тогава, когато обществата са будни, за да ги отстояват, и смели, за да се борят за тях.

Добромир Живков: Не можем да продължим устойчиво напред, без да осъзнаем собствената си отговорност като граждани за всяко свое действие или бездействие. Това е фундаментален проблем на свободното дигитално общество и неговата специфична публичност. В национален план е урокът от постепенното разкриване на мащаба на руското политическо и икономическо влияние върху нас. Очаквам този да бъде дълъг.

Евгений Кънев: Според мен най-важният урок е да разберем цената за българското общество от грешните му избори - цената от избора на политиците да не пречат на руската пропаганда у нас, цената на зависимостите на българските политици от Путинова Русия, цената на липсата на ефективно правосъдие... В крайна сметка - цената на масовото невежество.

Андрей Гюров: Хартиената мафия мина през Изборния кодекс (видео)

Ако се фокусираме върху България: Защо падна редовното правителство и ще се състави ли ново в близките дни?

Деян Кюранов: Правителството не "падна", сякаш се е спънало - правителството беше предателски съборено от един уж-съюзник. Движенията оттогава предполагат, че и догодина няма да бъде съставено правителство. Не е ситурно ще има ли и след едни нови избори. Това значи Радевото единоначелие да продължи триумфално да трови - и тялото, и душата на България.

Евгений Дайнов: Правителството падна, тъй като бе формирано в началото на събуждането на българския народ, който не му даде достатъчно сила, та да устои на вътрешни и външни саботажи.

Красен Станчев: Защото обеща, че ще компенсира всички за всичко, но излезе шампион по бързо създаване на политически врагове.

Кабинетът “Петков” не оцеля

Кои са грешките, които "партиите на промяната" трябва да избегнат при следващи избори?

Деян Кюранов: Перченето с детинска принципиалност пред примитивни електорати.

Добромир Живков: Придържането към, донякъде, наивната постановка, че следвайки общественото мнение, показвайки силно реактивно поведение, можеш да градиш публичен образ, който да привлече устойчив електорат. Дори и умереният популизъм има нужда от ясно декларирани ценности.

Радослав Бимбалов: Необходим е голям, обединен фронт на партийни формации около ПП и ДБ - в този фронт трябва да се включат и извънпарламентарни, дори непартийни организации, които се борят за промяна в държавата. За необходимата промяна трябва да се активират още гласоподаватели, да се пребори отдавна отгледана апатия. Това ще стане само като на хората се даде шанс да гласуват за победител. Трябва новото обединение да стане първа политическа сила, за да започне каквато и да било битка за изкореняване на мафията от държавата.

Борис Бонев призова ПП и ДБ за обединение на местните избори в София (видео)

Хватката на задкулисни кръгове върху публичните ресурси беше ли разхлабена или техните територии остават или дори се увеличават? Къде е България спрямо "мафията си има държава"?

Добромир Живков: Понастоящем България е почти на същото място, където беше и преди 2 години. Не можем да отчетем напредък в решаването на най-важните задачи пред държавността, а на средно управленско ниво се възстановяват предишните модели, добре познати през годините.

Боряна Димитрова: Докато разговорът по тези въпроси не премине към конкретика, стари и нови олигарси ще си отвоюват територии. Правосъдната реформа трябва да постигне точно това - като се започне от реакцията на административното общинско безобразие и се стигне до злоупотребата с милиарди, всеки гражданин да е убеден, че ще постигне (и дочака) справедливост.

Деян Кюранов: "Продължаваме промяната" започнаха да поразхлабват тази хватка - затова им извадиха шоумена Трифонов. В момента новите клиентски кръгове около Радев се формират в съперничество и съгласие с Борисовите. На път сме към ново спокойно статукво на корупция, някъде около максимално допустимите за България стойности.

Еманципира ли се България, доколко преодоля руските си зависимости?

Радослав Бимбалов: България е насила завързана към Русия, прекалено отдавна. Поколения тук растат с идеята, че сме длъжници до живот на съветските окупатори. Всъщност това е цинизъм, залаган дълбоко в съзнанието ни през образование, медии и лидери на мнение. Еманципацията от този стокхолмски синдром ще започне чак тогава, когато премахнем паметниците на окупаторите от площадите си и изчистим учебниците и историята си от лъжите. Внушенията за руската ни зависимост вършат работа единствено и само на онези политически играчи (а те у нас не са малко), които изпълняват поръчките на кремълския посткомунистически империализъм.

Евгений Дайнов: Откъсването от "Газпром" е историческо освобождаване от директна руска зависимост. Остават зависимостите от агентурни и клиентелни мрежи. Такива продължават да функционират предостатъчно из цяла Европа и тяхната дейност е особено видима у нас.

България праща приоритетни за Украйна оръжия (видео)

Българското общество по-разделено ли е или по-обединено в края на 2022 г.?

Проф. Ивайло Дичев: Радикализацията е повсеместен процес... Защо стана така е трудно да разберем, социалните мрежи са само една от причините. Нашето общество е по-разделено от всякога - никой с никого не иска да управлява. Актуализираха се всички възможни конфронтации: леви - десни, комунизъм - антикомунизъм, русофили - русофоби, българи - турци, клиентелисти - пазарчици, традиционалисти - прогресисти и каквото още можете да измислите. Това е според мен аспект от реванша на политическата класа - тя мощно се връща на терена и у нас, а идеологията е аспект от легитимацията й. Наша специфика е, че се роят нови и нови партии и всяка търси своята идеологическа ниша, нетърпима към всички останали. Слава богу, ПП и ДБ още стоят на близки позиции, но ако там се появят някакви амбиции, възможно е да се скарат и те.

Евгений Кънев: Далеч по-разделено след избухване на войната - вследствие на ширещото се невежество и тотално изкривено мислене в резултат и на дългогодишната безконтролна и масова кремълска пропаганда у нас.

Радослав Бимбалов: Никога не съм виждал обществото ни по-разчленено. Между хората съществува дълбок разлом. В изкопаната от пропагандата паст мнозина бяха принудени да захвърлят свои основни човешки черти - емпатия, съчуствие, милосърдие, загриженост. Ако не направим нещо веднага - тази пропаст може да погълне цели поколения българи.

Българи събраха 550 000 лева за генератори за Украйна (видео)

Кое беше (най-)позитивното през изминалата година, въпреки всичко?

Боряна Димитрова: Спонтанната и силна самоорганизация на гражданите, въпреки държавата - в помощ на украинските бежанци, за генератори за ток за бедстващите в Украйна, за спасяването на Сашко. И други, които не знаем, но на които се крепи човещината между хората.

Наталия Киселова: Поведението на доброволците - да помогнат на бягащи от войната жени, деца и старци, да помогнат на пострадалите в Карловско хора, да търсят седмица из горите изгубено дете.

Красен Станчев: Разумността на поведението на хората и фирмите в икономиката, в противоречие с ирационалността им при политически избори. Икономиката се справя доста добре без каквато и да е политика.